"Ревността не е любов, а начин, по който вампирът държи жертвата си в психическо напрежение.
Драмите, причина за които е ревността, почти винаги водят до разпад на семейството. А докато съпрузите още са заедно, вампирът (съпруг или съпруга) ще продължава да провокира с ревност донора си в полза на своите енергийни зареждания. 
Ревността е болест на глухия, слепия и безсърдечен човек. Вампирът не вижда лицето и не чува гласа на обекта на своята “любов” до момента, в който не го удари. А след това, отнел и последната му капка психическа енергия той се разпъва в ада на лъжливите си любовни чувства. 
Този самолюбив, подозрителен и недоверчив човек е тежко болен. Той е вампир!
Френският интелектуалец Рене Декарт казва: “Ревността е страх, жажда да се запази притежанието на богатството, за което се считаш недостоен и поради това си подозрителен и недоверчив”.
Много трудно е за единия от съпрузите да живее в постоянно психическо напрежение и доказателства на своята любов и преданост.
Ревността е интелектуална, физическа и емоционална ограниченост, която кара душата да страда. Умът не осъзнава какво върши, а тялото се блъска в търсене на нови сили.
Когато търси брачен партньор младият човек често пъти се влияе от неговия външен вид или материално положение. Това непременно поражда измамна любов, която след време се проявява като вампиризъм. “Сляпата любов” най-често се крепи на сексуална връзка, но след години “само това” започва да измъчва душата. Започва ревността!
Друг пример за изострен семеен вампиризъм са постоянните упреци и обиди на един от съпрузите, чиято истинска цел е “смачкването на фасона” и “натриването на вирнатия нос”, а след това лесното енергийно мародерство.
Скрит под маската на прецизен човек, който държи и изисква ред, вампирът (съпруг или съпруга) “с право” устройва скандали и така лесно ограбва психическата енергия на партньора си. 
Вампирите са тирани в семейството. Всичко, което не е по тяхната воля е повод за енергийната им агресия.
Колкото по-високо е самомнението и високомерието на вампира, толкова по-лицемерно и префинено е неговото енергийно мародерство в семейството, независимо към кого е насочено – дали това е партньорът или децата. Това е ситуацията в семейството, за която народът казва: “Вижда сламката в чуждото око, а гредата в своето не забелязва”. 
Семейният вампир във висша степен е циник. Той не се колебае да взриви до краен предел жертвата си, да я постави психически на колене и да продължи деянието си до пълното си насищане с чужда енергия.
Семейният вампир не крие истинските си чувства. Той с наслаждение наблюдава чуждото енергийно изтощение. За целите си не се колебае да пожертва дори децата, тяхната любов и спокойствие.
За щастие светът на човешките чувства е така усторен, че децата са по-добри от нас и успяват да ни простят.
Ако навреме не се сложи край на семейния вампиризъм той непременно ще унищожи живота на някого. Жертвата в донорско-вампирските отношение все по-трудно ще се справя с напрежението и страха от нови конфликти и психическите си сривове.
Всеки вампиризъм е страшен, но семейният е един от най-разрушителните. Абсурдът на взаимоотношенията в семейството все по-дълбоко наранява психическото здраве на единия от партньорите, а всеки следващ конфликт в семейството го превръща във все по-достъпна територия за енергийното мародерство над него.

психически срив, а след това да се окраде и енергия, още повече че в тази среда винаги могат да се намерят поводи за това.
Но ако поне веднъж вдигнете главата си, ако успеете да запазите самообладание и да отвърнете на вампирските обвинение и обиди с достойнство и с думите “Да, аз съм такъв/а/”, или “Прав/а/ си, аз съм селянин/ка/ и всичко дължа на теб”, ще видите как изчерпан, останал без сили, изненадан от реакцията ви и лишен от възможността да се зареди с вашата енергия, вампирът ще рухне! Народът е прав, като казва “И срещу трошенето има начини”. Любовта прави чудеса в живота на хората!" Из "Енергийни вампири" - Александър Александрович